Оскверниха статуята му, но расист ли е бил Унстън Чърчил?

"Уинстън Чърчил е бил расист" - докато статуите на едни падаха, тази на премиера на Великобритания бе напръскана със спрей по време на протестите в Лондон, които настояваха за край на расизма. Правителството на Великобритания осъди акта като "вандализъм и оскверняване на статуята". Но нека се върнем назад във времето и да отговорим на въпроса:

Расист ли е бил Чърчил?

За много хора Уинстън Чърчил е символ на британската гордост. За англо-американския свят, премиерът на Великобритания е герой. Всъщност той е смятан за един от най-забележителните държавни ръководители и ключова фигура във Втората световна война. Още през 1930-те, той предупреждава за опасността, която представляват нацистите. Той вдъхновява британците да се изправят срещу Хитлер. Но някои нации не го виждат в толкова позитивна светлина. Според тях, той е расист, британски империалист. Те го държат отговорен за насилието и глада в Индия.

"Чърчил е бил категоричен в това, че вярва, че белите хора са изключителни. Той казва, че не харесва китайците, описва индийците като животни, с животинска религия. Той често описва африканците като инфантилни. Още тогава той е бил критикуван за закостенелите си възгледи за расата", казва Ричърд Той, историк в Университета в Ексетър, пред BBC.

Но дали Чърчил остава твърдо зад тези убеждения през целия си живот?

"Той не е бил политик, който е поддържал само към една гледна точка по даден въпрос завинаги. Някои събития успяват да променят мнението му. Има достатъчно доказателства, че по време на войната, когато всички е трябвало да се обединят, за да победят нацистите и японците, той променя възгледите си относно "бялото надмощие" и множество пъти е цитиран да казва, че можем повече да виждаме само белите хора като изключителни", разказва Соня Пурнел, автор на биографията на съпругата на Чърчил, Клементин.

Чърчил е бил яростен опонент на Ганди и идеята за независимост на Индия, а за много индийци именно британският премиер стои зад Бенгалския глад по време на Втората световна война, когато умират над 3 млн. души.

Заради недостига на храна по време на войната, много хора гладуват в Бенгал, който тогава е под администрацията на Великобритания. Чърчил е обвинен, че е задържал храната, за да може да храни освободените европейски затворници, пренебрегвайки Индия.

"Знаем, че той е правил много негативни коментари за индийците и е твърдял, че те сами са виновни за глада, защото "се размножават като животни". Но това не може да служи като доказателство, че той е допринесъл или сам е планирал глада или че е искал да наложи геноцид над народа в Индия", обяснява проф. Ричърд Той.

Наредил ли е Чърчил да се стреля срещу миньори?

През 1910 година миньорите в Тонъпанди, Уелс, излизат на протест. След като се сблъскват с полицията, Чърчил, който по това време е държавен секретар, изпраща армията. Според хората в Уелс политикът е реагирал прекалено крайно. Някои разказват, че армията стреляла срещу тях, но това така и не е потвърдено.

"По това време Чърчил е критикуван от Daily Mail, че е прекалено "мекушав". По-късно обаче той е обвинен, че е бил прекалено груб към работническата класа. Има много истории за това, как е пращал войници да стрелят по миньорите в Уелс, които обаче не са истина", казва Ричърд Той. 

Също така Чърчил си изгражда репутация на политик, който е против съюзите. Но много историци твърдо се противопоставят на това.

"Той е един от двамата големи архитекти на "благосъстоятелната държава" заедно с Лойд Джордж. Трябва да благодарим на Чърчил за задължителната почивка за чай", казва Соня Пурнел. Премиерът на Великобритания също така е в основата на създаването на така наречените "центрове за работа".

Има едно конкретно място, където Чърчил си печели непоклатимата репутация на човек, който инициира насилие. Войната за независимост в Ирландия започва през 1919 година, когато Чърчил е военен секретар на Великобритания.

"Той подкрепя създаването на спомагателни сили, които да налагат брутални репресии срещу ирландските бунтовници, които се бият срещу Великобритания. Те изгаряли къщите им, а Чърчил със сигурност е знаел какво се случва. Той е приемал това като война. За него тези действия са били основни за спасяването на Британската империя", обяснява Ричърд Той. Но мразел ли е Чърчил ирландците? И тук ходът на времето променя възгледите му.

"Той е играл основна роля в преговорите, които водят до англо-ирландският договр от 1921 г., който дава началото на така наречената Свободна Ирландска държава, която по-късно става Република Ирландия", обяснява Той. Преди да умре Майкъл Колинс казва, че нищо не би могло да бъде постигнато в създаването на Свободната Ирландска държава, ако Чърчил не се бе намесил.

И в края на краищата - герой ли е Уинстън Чърчил или е злодей?

"Това е глупав въпрос. Това, което хората искат, е да припишат прекалено много власт на един единствен човек. Историята е много по-сложна от това. Той е бил спорна личност, както във Великобритания, така и по целият свят. И това продължава да е така и до днес", категоричен е проф. Ричърд Той.

"Ще ми се хората да не задават толкова глупави въпроси, като това, дали Чърчил е герой или злодей. Той е личността, за която са писани най-много биографии, защото е бил по малко и от двете. Винаги ще се връщаме към онова, което е постигнал през 1940, 1941 и 1942 година, което е да се изправи срещу Хитлер - нещо, което никой друг не е правил в Европа през онова време", казва Соня Пурнел.